Обсебване във връзката

Обвързването, както личи от етимологията на думата, е тясно свързано с връзването - на очи, ръце, крака... Това толкова очевидно внушение на думата не ни ли подсказва, че връзката е едно гадно, обременяващо завързване за другия? За по-голяма яснот

Обвързването, както личи от етимологията на думата, е тясно свързано с връзването - на очи, ръце, крака... Това толкова очевидно внушение на думата не ни ли подсказва, че връзката е едно гадно, обременяващо завързване за другия?

За по-голяма яснота между субектите, за отношенията между които ще говоря нататък, единият кръщавам Х, а другият ще бъде просто Другият във връзката между двама души.
  
Необузданото привързване към другия  на Х достига до чувството за притежание – другият е задължен да доказва своята обич, да се отдава, да прави всякакъв тип жертви и компромиси. Неизпълнението на всеки ултиматум кара Х да възприема другия като предател, ражда чувство на презрение.

Но чувството на презрение в една връзка е пряко свързано със страх – да бъде пренебрегнат Х и да изпита чувство за незначимост в тези обсебващи отношения, които приема за нещо изключително голямо и важно. Разбира се, всяка връзка в живота има значение, но влюбеният рядко забелязва, че е минал тънката граница и е просто „обсебен”, а не обичащ, загрижен, внимателен и уважаващ другия.

Притежанието на другия не е търсене за доказване на мощ; желанието другият да бъде също толкова обсебен, колкото Х не е воля за власт над него. В едни неслужебни (приятелски или любовни) отношения то е неосъзнато търсене да се разрушат границите между двамата души, с което действие обаче се навлиза в личното пространство. Другият не приема подобно незачитане и Х, който не забелязва колко далеч е стигнал, се чувства отхвърлен от своя територия(тази на другия). Тази територия не е негово притежание, но Х не осъзнава това, той следва стремежа си за близост и затова се вкопчва още по-силно от страх да загуби “своето”. Поставя нови искания и правила, които потискат другия и мачкат свободата му. Това положение създава конфликтни отношения и съсипва връзката.

За да двама души не се обсебват един-друг, те трябва да намерят своите начини за грижа, свобода, уважение един спрямо друг.

Грижа

Тя съществува между хора, които се обичат и не е насилствен подтик. Грижата не е дълг, задължение, заповед. Другият не е задължен да доказва, че е заслужил любовта и грижата на Х.

Грижата е безкористен отклик към другия, когато той има нужда от някакъв вид помощ. Тя е неразривна част от едни интимни отношения.

Свобода

Свободата е едно прекалено обширно и философско понятие. Точно затова нюансът му може да е най-различен спрямо индивидуалните черти от характера на хората във връзката.

Докато едни считат изневярата за необходим акт на разнообразяване на една връзка, то в същия момент хиляди други страдат, гневят се и се разделят с половинките си заради чувство на ревност, с или без основание.

С времето всичко се променя и свободата на човек се таи тъкмо във възможността да избере как да отговаря на измененията. В себе си или във връзката си.

Свобода дължим на другия не само в рамките на човешките му права, но и от гледна точка на чувствата, заради които е способен да се подчини на всички искания и всяко предизвикване. Ако влюбените не са съвсем слепи, то поне имат малко влошено зрение на моменти.

Уважение

Уважението е съвкупност от гореспоменатите признавания за ценността и личната свобода на другия. То представлява една неделима част от успешния контакт между двама души, но е свързано не с потенциала, който Х може да открие в другия, а е свързано единствено с виждането на другия такъв, какъвто е, тук и сега. Автор: Александър Ненов